Обосновка
А) В проучването на ББИА [Национална стратегия и програма за опазване на книжовното културно наследство в библиотеките и осигуряване на достъп до него : Проект. - София : ББИА, 2013. - 35 с. : с ил., с прил.], свързано с предстоящо изготвяне на Национална стратегия и програма за опазване на книжовното културно наследство в библиотеките и осигуряване на достъп до него са представени някои факти и посочени проблемите, които се изправят пред библиотеките и другите културни институции, заели се с нелеката задача – опазването и популяризирането на културното наследство, приоритет в културната политика на Европейския съюз. Основните изводи от това проучване са, че опазването на оригиналите на книжовното културно наследство в България е сериозно застрашено, поради липса на условия за съхранение, а профилактиката, консервацията и реставрацията им не отговарят на съвременните норми, изисквания и стандарти, поради липсата на осигурен бюджет за тези дейности; В сравнение с други страни-членки на ЕС дигитализирането в страната се извършва в много скромен размер – едва 5,54% от цялото книжовно наследство е дигитализирано. Липсва национален регистър на дигитализираните обекти.
Б) По данни от археографската комисия към Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, цитирани в проучването на ББИА за проекта за национална стратегия и програма за опазване на книжовното културно наследство в близо 100 библиотеки се съхраняват 8 000 екземпляра ръкописни книги от Х до XIX век, 189 000 тома старопечатни, редки и ценни книги на различни езици и над 3 млн. архивни документи от периода на Средновековието, на османското владичество и на Възраждането. Сегашното състояние и начините на опазване на тези колекции не навсякъде е съгласно изискванията и стандартите и по този начин те са застрашени от атмосферните влияния. Хартията, която е използвана през втората половина на XIX и ХХ век е с високо киселинно съдържание и поради тази причина, създадените документи през този период са нетрайни и застрашени от унищожение. Поради тези причини е необходимо да се приемат мерки, едновременно в национален мащаб и по места за реставриране, консервиране и дигитализиране на съществуващите редки и ценни колекции, с цел запазване на оригиналите и осигуряване на широк достъп до националното ни културно наследство.
Друга ценна колекция, която подлежи на дигитална конверсия е местния специализиран архив за недвижими културни ценности. В него се съхраняват ценни книжни, научни и технически документи, които показват историята на проучването, техническото състояние и дейностите по консервация и реставрация на културните недвижими обекти. Оригиналите- чертежи и планове са изработени на хартия, повечето чрез хелиографно изображение и заедно с останалите текстови и фотодокументи са нетрайни и застрашени от унищожение.
В) Чрез реализирането на дейности по дигитализация на обекти от културното ни наследство, посредством създадения дигитален център се осигурява отворен достъп до цифровизирано национално културно и научно наследство. Поставя се началото на устойчиви политики за продължаващото им цифрово съхранение и опазване. Чрез съвременния център на цифровизация ще се обединят усилията на сродни институции в опазването и цифровизирането на културното наследство, за чието опазване носят отговорност. Проектът дава възможност за унифициране на процесите на цифровизация и при създаването на пълнотекстовите бази данни. В резултат на изградения дигитален център се осигурява широк и лесен достъп до културното наследство в културните институции от Централен северен район на България и се запазват оригиналните обекти в дългосрочен план за бъдещите поколения.
Г) Целта на Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“ е да постигне по-широко обществено и институционално участие в дигитализацията и популяризирането на материалното и нематериално българско културно наследство в европейския контекст на културни и креативни индустрии, културен обмен, културно многообразие и др.
Чрез включването на възлови културни звена, преобладаващо от Централен Северен район на България се постига едно мащабно участие в дигитализационните процеси на културното наследство на един голям демографски район.